неделя, 21 януари 2018 г.

Лондон в един ден!

Разходка с оглеждане

   Захванахме се /аз и дъщеря ми Алекс/ с това начинание с много ентусиазъм. Месеци преди това започнахме да обмисляме последователността и да предвиждаме времето, което ще ни е необходимо да посетим възможно най–много забележителности в Лондон.
   Финалът се оказа опустошителен за нетренираните ни тела. Ако дори за момент бях предположила какво е да си турист в този град, без излишни средства за обществен транспорт или организирани посещения, никога нямаше да си помисля за подобно пътешествие. Сега обаче знам как трябва да се случват нещата, а именно – задължително си оставяш багажа на съхранение и тръгваш да бродиш със свободни ръце и рамене.
   За щастие времето беше прекрасно като за Лондон. 
***
   Отлетяхме от София на време и кацнахме на LONDON LUTON, пак на време. Похвално за нискотарифната авиокомпания с която пътувахме. Сравнително бързо преминахме през една безкрайно дълга опашка за проверка на документите /ще си извадя паспорт за следващото пътуване, че те пропускат с предимство/, сдобихме се от автомат с билети за Victoria Coach Station и след продължително изчакване на автобус и 1 час и 30 минути по–късно се стоварихме в центъра на Лондон.

СОФИЯ

Някъде над Англия

Над Лондон

Кацане на Лутън


   Очаквах да бъда силно впечатлена, да изпадна в културен шок от това толкова популярно място. Емиии... нищо такова не ми се случи. Вероятно защото месеци вече с Алекс се подготвяхме за това пътуване. Тя нон–стоп ми споделяше своите впечатления, разказваше ми всичко, каквото вижда и й се случва на това далечно място.

   Първата ни цел беше една невероятна сладкарничка, в която се влюбих преди година, след като попаднах случайно на нея в интернет – "PEGGY PORSCHEN cakes". От тогава мечтаех да отида някой ден да я посетя. И този ден беше днес - 13 януари 2018 година. След като си направихме първата серия снимки, влязохме вътре, за да си купим от красивите сладки изкушения, които бях виждала на снимка.



   На следващия ден решихме да хапнем тези красиви кексчета. И, о, чудо, ами те се оказаха само красиви. Вкусът беше като на полуфабрикат. Цената им надвишаваше многократно качеството. За първи път усетих ролята на красивото и рекламираното. По–късно установих същото и за други неща в Кралството. Похвално е как хората изкарват пари от всичко възможно само защото са се постарали.

   Следващата ни цел беше Уестминстърската катедрала. Това беше първата църква, до която се спряхме. В последствие видях много, много църкви. И си направих безброй снимки. Но така и не си отговорих на въпроса защо са строили толкова много катедрали в Англия. Никъде не видях хора да влизат или излизат от тях. Вероятно на времето е било по–оживено в тях, но сега са само туристическа атракция.


   На десет минути от Катедралата е Бъкингамският дворец. Място, което никой не пропуска да види, щом е в Лондон. Аз лично се надявах някой от кралското семейство да надигне завесата и да се мерне на прозореца. Е, не, естествено. Такова нещо да се случи точно на мен...Абсурд.
Бъкингамски дворец

Мемориалът Виктория

Готин пич с висока шапка

Характерните за Лондон таксита
   Продължихме през прекрасния парк към „Хард Рок кафе“. Тук парковете са красиви и през зимата. Зелени са и дори тук–там се виждат цъфнали цветя и по някоя общителна катерица. Пътьом се щракнах пред Wellington Arch. Още една арка от многото. Тъй като не  беше наша цел, не се поинтересувахме каква е точно. Англичаните са придобили способността от всеки камък да правят забележителност. Браво на тях, знаят как се печели.
Wellington Arch
   Хард Рок Кафе е мястото на Алекс. За първи път посети ресторант от американската веригата  в Будапеща и, когато започнахме да организираме пътуването до Лондон, тя пожела да го посети и тук. Така успя да се сдобие с втора тениска на веригата.






   Следващата ни спирка по трасето беше "Музей на мадам Тюсо". Преди това си починахме и хапнахме в „Пица Хът“. Купихме си билетите за музея онлайн,за да избегнем опашката на място. И попаднахме на уникално място... Най–много се забавлявахме там. 

Общ изглед от първата зала на музея

Прегърнах Брад Пит 

Хванах Робърт Патисън за ръка

Алекс харесва Леонардо ди Каприо

...и естествено Джони Деп, 
макар да не е в ролята на Капитан Джак Спароу 

Хенри XIII – любим ми е сред английските владетели

Принцеса Даяна


STAR WARS

С любимеца на много жени Харисън Форд като Хан Соло

Ключова сцена от Междузвездни войни


  Тези снимки са малка част от това, което видяхме и преживяхме в този уникален музей.

   "Музея на мадам Тюсо" ни отне доста време и, като излязохме, вече се беше стъмнило. От тук на сетне вървяхме бързо, снимахме малко и охкахме повече. А имахме да направим най–големия преход за деня. 
   
Удава ти се възможност, може и да е веднъж в живота, да посетиш тази известна часовникова кула, да чуеш как звучат камбаните на всеки кръгъл час и...тя е в ремонт. Това е то, късмет. Моят късмет.


Уестминстърското абатство
Позяпахме и "Лондонско око", което не работеше, но пък си светеше и беше красиво.




   За край остана една забележителност, на която се бях спирала и гледала най–много в нета – "ТАУЪР БРИДЖ". Ще си призная, че в един момент бях готова да се откажа да го посетим, след като видях колко много трябва да вървим до там, а всичко ме болеше от умора. Но си имах Алекс, която никога не се отказва. И така се добрахме и до там.




На моста


  Това беше финалът на нашата тур–обиколка. Първоначалните ни планове включваха да се върнем пеша до автогарата. Според Гугъл разстоянието се взима от пешеходец за час и половина. Ние нямаше да успеем и за два дни. Затова прежалихме парички за автобуса. Там пък попаднахме на азиатка, която отвори прозореца да се разхлажда, а ние буквално тракахме със зъби от студ. И така трябваше да изтърпим и тази неволя. В последствие установих, че отворените прозорци в градския транспорт са нещо нормално за местните. Според мен, термостатите на тези англичани изобщо не работят.  

   Това видяхме аз и Алекс в един ден. В края бяхме уморени и удовлетворени, че не се отказахме, че продължавахме и че много се забавлявахме. Забавлението секва при мисълта за 4 часа  и 30 минути с автобус до Шефилд преди да усетим легло под изнурените си тела.  
   Ето още някой интересни снимки от случайни места:



Символ на Лондон – червена телефонна кабина.

Кралската музикална академия

В центъра на Лондон

Символ на Лондон –двуетажен червен автобус

Още един  символ – червена пощенска  кутия. 
Снимката е направена в Шефилд.

Кафе преди да отпътуваме

   Това беше Лондон през моя поглед. Вече подготвям нов списък с места за посещение в Англия и силно вярвам, че ще мога да ги видя всичките.

   П.П. Тук не споделих размислите и страстите от впечатленията ми от хора, атмосфера, архитектура и т.н. Но има какво да се разкаже. Повечето е хубаво.


ХОХО








понеделник, 26 юни 2017 г.

How I met the World


Възможности за младите с "Еразъм+"


   С увеличаването броя на предлаганите възможности и почти неограничения достъп до информация очакванията към гражданите и в частност към тяхната информираност, мотивираност и активност се повишават. Всеки ден ние търсим все повече начини да се образоваме, да подобряваме уменията си и да придобиваме нови такива и това се е превърнало в твърде съществена част от нашия живот. А значението му е още по-голямо за младите, които едва прохождат в света на пълноправните граждани, на които тепърва предстои да излязат на пазара на труда и да демонстрират своите качества пред работодатели, колеги, клиенти. Учудващо в тази ситуация е за колко много възможности не успяваме да се информираме навреме, позволявайки им да бъдат пропуснати, когато може би те са именно това, от което имаме нужда.
   През 2007г. България става пълноправен член на Европейския съюз, с което пред гражданите й се отварят много нови врати. Те далеч не се изчерпват със свободния трафик на стоки, услуги и работна ръка. Много програми на ЕС предлагат на гражданите, без значение техния пол, раса, религия, възраст, най-разнообразни възможности, които да подпомогнат личностното им развитие с цел просперитет както на самия индивид в обществото, така и на цялата общност. Една от тези програми, финансирани от Европейската комисия, е „Еразъм+“.
   Среща с непознатото, обсъждане на значими теми, опознаване на другия - всичко това се случва по време на проектите, организирани по „Еразъм+“. И неизменно е съпътствано от големи дози добро настроение и смях. Младежки обмени, Тренировъчни курсове, Доброволчески акции вече 30 години предлагат на хора с различни интереси възможността да се срещнат, за да дискутират въпроси и проблеми, от важност за тях и за цялото общество. Подходящ проект ще се намери за всекиго - спорт, музика, танци, изкуство, икономика, политика, професионално развитие, толерантност и приемственост са само част от актуалните теми, които се разглеждат. Продължителността също варира -  при Тренировъчните курсове и Младежките обмени тя е от няколко дни до две седмици, а при Доброволческите акции - от няколко седмици до повече от година. По време на проектните дати участниците се събират, за да слушат лекции или да дебатират по темата на проекта, както и за да изпълняват различни задачи, чрез които да подобрят уменията си, да придобият нови знания или да популяризират темата на проекта.
   Неправителствени организации от страни членки на Европейския съюз и други партниращи държави изпращат и приемат участниците, преминали през етапа на селекцията. А кандидатстването е лесно - в зависимост от организацията се изпращат автобиография и мотивационно писмо или се попълва готова форма с въпроси за лична информация, контакти и мотивация за участие в проекта. Основно изискване е добро владеене на езика, на който ще се провеждат дейностите, като най-често той е Английски. Кандидатите се подбират според подадената информация, за да формират най-подходящата група, отговаряща на изискването за брой на участниците, която ще пътува до мястото за провеждане на проекта. И няма причина Вие да не сте част от нея. Единственото, което би могло да възпрепятства участието Ви в някой проект, сте самите Вие.
   „Еразъм+“ финансира проектите почти на 100%, позволявайки на всекиго да се включи. Финансовото състояние не е определящ фактор. Хора в неравностойно положение, живеещи в слаборазвити райони или сблъскващи се с други трудности не биват дискиминирани при подбора на участниците, а в някои случаи се ползват с предимство пред другите кандидати. Целта е всеки да получи възможност да работи за своето личностно развитие, независимо от произхода и средата, в която е израстнал.
   Дейностите по проектите не се ограничават до определената тема. Те позволяват на участниците да опознаят страната, в която се провежда проекта, чрез екскурзии в големи градове и сред природата, да разширят познанията си за различните държави по време на културните вечери, да създадат контакти и приятелства с хора от целия свят.
   Чрез проектите по „Еразъм+“ гражданите разширяват своя мироглед. Съчетавайки полезното с приятното, те съвместно вървят по пътя на своето усъвършенстване, за да се превърнат в по-добри личности, които заедно да създадат един по-добър свят.



   Преди малко повече от година аз също открих тази невероятна възможност. От тогава съм взела участие в два Младежки обмена - “Building Your Career” и “Indo-European Language Tree”, които се проведоха съответно в Унгария и Италия, и в Тренировъчния курс “Promoting Sustainable Living” във Великобритания. Благодарение на тези проекти осъзнах колко много мога да се развивам още, когато попадна в подходящо обкръжение. „Еразъм+“ беше моята възможност да прескоча собствените си граници, да комуникирам без притеснения, да видя света по начин, който не ми беше познат до тогава. Завързах познанства с хора от толкова различни страни, че почти навсякъде из Европа, където отида, има надежден човек, на когото да се обадя, било то за да ми помогне при нужда или за да се забавляваме заедно.


   Сферата на неформалното образование, в която се провеждат проектите, позволява съставянето на гъвкава програма за провеждане на проектните дейности, която би могла да претърпи промени в зависимост от нуждите на участниците в проекта. Обученията се редуват със свободно време и разнообразни занимания за опознаване, тиймбилдинг и развлечение, така че възможностите за общуване с останалите участници са безкрайно много. Бивайки заобиколен от тази прекрасна атмосфера, от всичките позитивни и мотивирани хора, събрани на едно място, разбираш, че всичко, което ти е необходимо, за да вървиш напред в своето личностно израстване, са хора, които да вървят също толкова устремено заедно с теб. А проектите на „Еразъм+“ са точното място, където да намериш тези хора!


Sandy Pies

събота, 25 февруари 2017 г.

Албум–подарък

 След много месеци отсъствие от този блог се появявам отново, не за друго, а защото направих безуспешен опит да изработя сватбен плик и не ми се получи. Реших, че показвайки този албум, който ми се получи без никакви спънки и грешки, вероятно ще си върна сръчността.
 И така: Албумът "ИВИ" направих за  Скрапбук размяна 2017 на ЕМ. В последно време изработих няколко подобни албума и този вариант много ми допадна. Идеята е от Клаудиа, но много далече от нейното съвършенство на творенията.


 Основата на всички страници е от бирен картон с размер А5. Дизайнерските хартии са на LEMONCRAFT, които ми се струва вече не са налични. При мен хартиите винаги много отлежават, защото съм от типа крафтърки, които не смеят да срежат тази красота.А факта, че са двустранни още повече усилва нежеланието ми да ги режа. За щастие този път имах основателна причина, защото ИВИ пожела нежен албум. А какво по–нежно и красиво от тези хартии. 


 Декорацията е много семпла, защото няма нужда от повече заради самите дизайнерски хартии. Могат да се сложат снимки с всякакви размери. 



 Иви вече получи този албум и остана доволна. Да си го ползва с много здраве. На себе си пожелавам повече вдъхновение, за да се включвам в повече такива размени.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА: